За книгата: 2018 / "През последните дни подготовката на полигона на Двадесет и трети отделен стрелкови щурмови батальон стана особено интензивна. Целият батальон се премести в степта на около десет километра от град Сталино, живееше в палатки на брега на щаба, обрасли с тръстика и водни лилии, ставаше в шест, светлините се изключваха в единадесет, храненето не беше толкова голямо, но всички тичаше, всички тичаха, така че хората, едва стигнали до леглата, паднаха върху тях и заспаха мъртвешки сън, някои дори без да събуят ботушите си. Самият командир на батальон Леваков наблюдаваше ученията, сам си поставяше задачи, по само нему известни насоки, ротни разбойници, командири на взводове късаха гърла, подтиквайки щурмова авиация, и се наричаха шумевици, извивайки устни в отровна усмивка.…»